Влогърката Изабел Овчарова събира 33 рецепти в кулинарния дневник „Спомени с вкус“. Авторката ще разговаря с читатели за новата си книга на 26 октомври в търговския център на столичната ул. „Александър Стамболийски“ 101, съобщават издателите от „Сиела“.

Рецепта за „слънчеви питки“ от майката на Овчарова, за сандвичи „войничета“ от нейния дядо, за „райски банички“, пържени филийки, фрапе са част от рецептите в „Спомени с вкус“.

Кулинарният дневник има мисията да вдъхнови читателите да се забавляват в кухнята и чрез храната да създадат спомени за цял живот с любимите си хора, отбелязват издателите. В книгата има снимки, илюстрации към всяка рецепта, идеи за вегетариански, месни, веган ястия, сладки. Към някои от рецептите са включени и предизвикателства.

Изабел Овчарова е родена н

Постоянна експозиция, посветена на живота и творчеството на големия турски писател, роден в Ардино Сабахаттин Али бе открита в общинския музей в града, съобщи пресцентърът на Общинската администрация. Откриването на експозиция „Сабахаттин Али“ е в рамките на четвъртото издание на „Дните на Ардино“.

Идеята за Постоянната експозиция е продиктувана от това да се поддържа жива паметта за живота, личността и творчеството на Сабахаттин Али, посочи кметът на Ардино инж. Изет Шабан. На откриването присъстваха племенницата на Сабахаттин Али – Юмит Шенюва, пристигнала специално за събитието от Кушадасъ, Турция, Метин Авдач, продуцент и режисьор на документалния филм „Утринна звезда“, посветен на живота и трагичния край на Сабахаттин Али, изследователят и писател Уфук Караман от Измир. Съществена част от експозицията е подарената от Уфук Караман а

Елица Георгиева разказва за живота на две българки във Франция в началото на този век в новия си роман „Одисея на момичетата от Източна Европа“. Премиерата е на 21 ноември във Френския институт в София. На събитието ще присъства и авторката, която повече от две десетилетия живее в Париж, съобщават издателите от „Колибри“.

Въоръжена с „Големия енциклопедичен речник Ларус“ и „Малкия Ларус на добрите обноски“, студентка по кино в Лион открива „страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи“, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към „момичетата от Източна Европа“. Перипетиите са контрапункт на съдбата на втората героиня, отбелязват издателите. Дора е самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България. Тя е

Усещам се като български писател. Естествената родина на един писател е езикът. Ако искам да живея в разбирателство със себе си, трябва да се върна в България. Думите са на Димитър Бочев от интервю през 1994 г. Те са по повод решението му да се завърне да живее в България години след нелегалното му напускане на страната през 1972 г. Днес философът и писател отбелязва своята 80-а годишнина.

АРЕСТУВАН МНОГОКРАТНО ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ДРУГОМИСЛИЕ

Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет „Климент Охридски” през 1965 – 1970 година. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие. Два пъти е изключван от университета, последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение в България. Многократно е арестуван и изпращан по ета

Във френския литературен сайт lelitteraire.com излезе възторжена рецензия за най-новата книга с поезия на писателя и преводач Кирил Кадийски - La nouvelle Guernica ("Новата Герника"), виждаме на страницата на посоченото издание. 

"Кирил Кадийски е несъмнено най-големият съвременен български поет, окрилен лирик, свързан със Сизиф, Орион, Орфей. Неговият вик е вик на непоколебим човек. Той помни всичко, но не ни лишава и от някаква надежда, дори когато злото е навсякъде край нас. Оглеждайки своя изминат път от гара „Надежда“, той напредва като Бодлер към ада или към небето, все едно. То обаче е това, което го привлича.

Никога не го впечатляват само видимото в човешката същност или измамния декор на света, който пресъздава. Той навлиза в дълбокото, затова думите му звучат като изстрели, които не заглъхват...

Неговата „Нова Герника“, сл